Среброто - митове и реалности
Среброто е познато на хората още от древни времена. Неговото латинско наименование е argentum. За него се споменава в Библията, сребърни късове били намерени и при разкопки на полуостров Мала Азия и в Средиземноморието. Има исторически доказателства, че хората обработвали среброто и го отделяли от оловото още през четвъртото хилядолетие преди Христа. Хиляди години среброто било използвано за направата на различни украшения, за търговия. По-късно то застава в основата на много монетни системи. Дълго време неговата стойност като благороден метал била надвишавана само от стойността на златото. А в Древен Египет и Средновековна Европа било дори по-ценено от златото. Свързвано с луната и с морето, а също така и с образите на много богини на луната, в алхимията среброто е било известно с името luna. Един от алхимичните символи за сребро е непълната луна.
Според легенди среброто е смъртоносно за много свръхестествени същества като върколаци и вампири. По-късно от тези легенди се разширили от употребата на обикновено сребро до сребърни куршуми. Течният сребърен нитрат и сребърния сулфадиазин са използвани за лечение и унищожаване на бактериите при сериозни изгаряния до началото на деветдесетте години. Сега тези медикаменти са заменени. Използват се стерилни антимикробни превръзки с нанокристално сребърно покритие.
Среброто е мощно, природно антимикробно средство, познато и използвано от близо 6 хиляди години, без да са известни някакви неблагоприятни странични ефекти или противопоказания за човека.
Преди много години, често хората слагали по една сребърна монета в млякото, за да го предпазят от бързо разваляне. Лечебните свойства на среброто са били известни още на древните гърци и много отдавна хората забелязали, че тези, които използват и се хранят със сребърни прибори се разболяват по рядко и почти не страдат от инфекции. Използвани били и сребърни пластинки, които слагали върху раните за да избегнат инфекцията и да ускорят заздравяването.
Това ценно познание се предавало от поколение на поколение, главно в семействата и дворовете на крале, императори, султани и други владетели. Те можели да си позволят да се хранят със сребърни прибори, да пият от сребърни чаши и да държат храната си в сребърни съдове. В резултат на това, минимални количества сребро непрекъснато се отделяли от повърхността на съдовете и преминавали в храната и питиетата на тези хора. Така с времето организмът им се насищал достатъчно със сребро, което ефективно ги предпазвало от всякакви инфекции.
Именно активното използване на среброто от тези височайши персони е източника на нарицателното за благородник - "Синя Кръв". Това е така, защото много-продължителното и активно приемане на сребро водело до леко посребряване на кожата и придавало лилаво-синкав цвят на кръвта. И тъй като само най-богатите (т.е. управляващите) са можели да си позволят да бъдат в редовен контакт със среброто, така се родил митът за хората със "синя кръв" - благородниците, които поради това считат, че са много по-различни от останалите хора.
Няма християнин, който да не е чувал и да не знае за чудните свойства на "светената вода" - вода, която става такава едва след като престои известно време в сребърен съд, на специално място в черквата.
Преди появата на антибиотиците, среброто е било едно от малкото познати средства за борба с инфекциите. Като ценен метал обаче, то не е било по джоба на мнозинството от хората и само най-заможните са можели да се възползват от неговото действие. Така, както днес най-добрите антибиотици струват скъпо и не всеки може да си ги позволи, такова навремето е било положението със среброто. Използвали са се различни соли на среброто, като сребърния нитрат и сребърния йодид, различни съединения като сребърния сулфадиазин и арсфенамин и различни стабилизирани с протеини и получени по химически път колоидни продукти. И до днес средството на избор за предотвратяване на стафилококовите инфекции при новородените е накапването на разтвор от сребърен нитрат в очите. В много болници по света различни сребърни съединения са предпочитаното средство при изгаряния и уврежданият по кожата.
Колоидното сребро е едно от най-старите средства, познати на човека, за борба с причинителите на всички видове инфекции. В древността няма прочуто светилище, което да е без щерна с вода, в която са поставяли сребърни съдове и след благословията от Бога чрез светкавица, водата се раздава на вярващите за лечение.
Опитът показва, че йонът Ag притежава изключително силни бактерицидни /убиващи бактериите/ свойства. Например оставената известно време в сребърни съдове вода може след това да се запази, без да започне да гние в продължение на много месеци, тъй като тя се оказва достатъчно стерилизирана дори от онази нищожна концентрация на йона Ag, която се създава в нея при съприкосновението със среброто. Натрупването на йоните Ag във водата протича толкова по-бързо, колкото по-голяма е повърхността на съприкосновението и с метала. За максимално увеличаване на тази повърхност с най-малък разход на метал е целесъобразно последният да се отлага на много тънък слой върху зърна от обикновен пясък и след това водата да се филтрира през слой от такъв посребрен пясък. По подобен начин могат да бъдат създадени удобни походни филтри за обеззаразяване на водата. От друга страна, превръзка с използване на получена по този начин „сребърна марля" или „сребърен памук" действа добре при лекуване на някои кожни болести, трудно заздравяващи рани и пр. Интересно е, че покриването на повърхностни рани със сребърни пластинки се е практикувало още в древния Египет. „Сребърната вода" може да служи като средство за обеззаразяване и консервиране на някои хранителни продукти. По-бърз и удобен начин за нейното получаване е контактът на водата не с чисто Ag, а със сребърен хлорид.
Среброто намира голямо приложение и в медицината. Сребърните йони и някои съединения на среброто имат токсичен ефект върху много бактерии, вируси и плесени, подобно на оловото и живака, но не са пагубни за човешкото здраве като тежките метали. Поради тази причина някои сплави и съединения на среброто намират все по-голямо приложение при производството на различни медицински инструменти и при третирането на открити рани и изгаряния.
Паралелно с това бактерицидните свойства на среброто намират все по-голямо приложение в разработването на високотехнологични материи, тъй като предотвратяват развитието на различни бактерии и гъбички, причиняващи неприятни миризми. Въпреки спада на нуждата от сребро в някои традиционни сектори, индустриалните приложения се увеличават. Развиват се нови индустриални сектори с растяща нужда от сребро.
Във водна, течна среда, химическите елементи на живота се движат на половинки или по двойки противоположни заряди, като непрекъснато променят вида си от един вид в друг. В същата тази среда обаче се развиват и живеят и болестотворните микроорганизми, които са паразити, нападат и се хранят от клетките на нашия организъм, като в същото време отделят и изхвърлят своите отпадъчни отрови в околните тъкани и кръвообращението. Заедно с този непрекъснат ток на течностите в организма ни се движат (когато ги приемем през устата) и заредените микро-частици колоидно сребро. Когато попаднат в близост до даден микроорганизъм, те блокират действието на неговите жизнени ензими, микроорганизмът загива, а микро-частиците продължават своето движение и действие в организма. Този ефект се повтаря отново и отново при среща с други микроорганизми.
Чистото колоидно сребро за разлика от повечето химически елементи е напълно безвредно и безопасно за човека. То действа каталитично на блокирането на "химическата активност" на едноклетъчните, при което те загиват много бързо.
Среброто и действието му в момента се изследва от над 30 института по среброто в цял свят и всяка година се докладва действието му върху вируси, бактерии и спори на гъби. Среброто няма токсична доза и е един от деветте елемента, от които е изградено човешкото тяло. Микроорганизмите не развиват устойчивост към среброто, което го прави незаменимо в борбата с огромния брой бактерии и спори, развили резистентност към химическите препарати.
