Магнитотерапия - историята на магнитолечението

Древна Гърция. Бащата на съвременната медицина Хипократ, великият философ и учен Аристотел, описват терапевтичните свойства на магнитната руда и нейното приложение. Около 200 г. пр.н.е. гръцкият лекар Гален, открива и описва обезболяващото действие на магнитнте предмети.

Изучавайки историята на магнитотерапията прави впечатление наличието на интересен документ от неизвестен автор, датиран в 752г., а именно: „…сложете магнитен прах на раната, за да намалите болката и спрете кръвотечението.” В края на 10 век персийски учен описва приложението на магнитите за подпомагане при различни състояния като мускулни спазми и болезнени възпаления. По-късни документи разкриват използването на магнитите за увеличаване силата на мускулите и костите, за лечение на ставни болки, подобряване състоянието на бъбреците, очите и др.

В края на 15 и началото на 16 век, редица европейски учени започват усилено изучаване на приложението на магнитотерапията за лечение. Цяла поредица документи, доказващи ефективността на магнитното поле през 1530г., публикува Парацелз. През 18 век, лекар на име Месмер пише своята дисертация на тема магнетизма, която в последствие става основополагаща за магнитотерапията в западната култура. Броят на научните експерименти и публикации

 

6

започнал да нараства много бързо и през 1777г. се появява първото детайлно изследване на магнитотепарията и нейната история, проведено от Абот Ленобъл от френското кралско общество по медицина. Именно той създава различни по форма магнитни предмети в зависимост от мястото на приложение, препоръчва използването на магнитни гривни и украшения с терапевтична цел. В своя труд той описва успешни резултати при лечение на зъбобол, артрит, напрежение, стомашни болки, конвулсии и много други.

За дългите години на използване, магнитотерапията от метод на народната медицина се превърна в научно обоснован метод на лечение при различни проблеми, прилаган днес при милиони хора, с изключително добри резултати и висока ефективност, достигаща 80-90%. При това голяма част от хората преди това безуспешно са лекувани с химически лекарствени препарати, често прекарали операции, без да получат от това желаните резултати.

През 1976г., д-р Никагава, главен лекар в Токийска болница, първи в съврменната наука и медицина въвежда понятието

 

„синдром на дефицит на магнитно поле”. Това той прави след като изследва 11786 пациенти, привърженици на магнитотерапията и описва основните симптоми на това заболяване, а именно: обща слабост, уморяемост, понижена работоспособност, нарушен сън, главоболие, болки в ставите и гръбнака, патология в сърдечно-съдовата система, хипер- и хипотония, нарушения в храносмилателната система, проблеми с простатната жлеза, гинекологични дисфункции и редица други проблеми. Разбира се, дефицитът на магнитно поле не е единствена причина за изредените проблеми, но безусловно съставя значителна част от етиологията на тези процеси. Какво дава основание на д-р Никагава да въведе този термин, който директно свързва толкова заболявания с липсата на магнитно поле или необходимостта от неговото възстановяване?

 

 

Истински бум в магнитотерапията се наблюдава в

Файлове, свързани с тази новина:
Магнитотерапия - въвеждане