Отзив за Медальон Елексир
от Севастина Хрисопулова
за Медальон Елексир
на 24.07.2010
Днес Господ чрез моето семейство извърши ЧУДО.
Здравейте, Приятели.
Искам да Ви разкажа какво се случи днес сутринта в семейството ни и да Ви помоля и за помощ и съдействие.
Преди седмица някой подхвърли в района, където сме сега на почивка 4 малки котенца. По моя преценка възрастта им беше около 30-35 дни. Прибрахме ги и временно се грижим за тях, но трябва да им намерим дом - нямаме възможност да ги задържим, въпреки че изобщо не ми е ясно как ще преживеем раздялата с тях - и аз и двете деца много се привързахме. Дори и съпругът ми, който не го показва много и той се грижи за тях (даже днес рева за едно от котенцата - малко по-надолу ще разберете защо). И четирите са много гальовни, търсят си контакт с нас да ги гушкаме ...
Три от котенцата са мъжки, и едно е женско.
И така това беше малко предистория, сега – към разказа за случилото се днес.
Днес към 10ч намерих черното котенце полупарализирано и изпуснало се - умиращо. Докато се организирам да тръгна към ветеринаря парализата постепенно обхващаше телцето му. Заведох го до ветеринаря. Преди да тръгнем котето направи и някакъв гърч, който май беше и болезнен. Доктора каза, че според него котето се е отровило от нещо, би му някаква инжекция - каза, че е нещо като противошоково и че няма как да му помогне, защото е много мъничко - не става за система и промивки и че ще умре.
Прибрах се и тъй като съпруга ми има известни екстрасензорни способности, пък и децата и те са от т.нар. нови деца започнахме заедно „борба” за живота му на такова ниво - подаване на енергия, съседка ни даде мляко от тибетска гъба - давах му със спринцовка, държах главичката и част от телцето му в ръка, а под него медальона ELIXIR ... направо си отиваше в ръцете ми... В един момент спря и да преглъща, съвсем се отпусна, само едва дишаше - на 2 пъти дори помислих, че си отиде малката душичка. Големия ми син в това време ревеше и се молеше на Господ да го пощади ...
Изобщо изживяхме голям стрес всичките, но обединените ни усилия дадоха резултат и след може би 30-тина минути котето започна да се съвзема, започна да преглъща по-активно от млякото, дори започна и да не иска да лежи вече по гръб.
През цялото това време съпругът ми го замерваше с радиестезичен вълномер и всъщност с вълномера определихме кои от наличните ни възможности да му помогнем някак да пребори отровата ще имат ефект.
Резултата е, че след като се посъвзе заспа, спа 1ч гушнал една бутилка с топла вода и като се събуди веднага започна да се гали и да мърка и да мяука за храна. Не намирам достатъчно силни думи, с които да опиша чувството, което изпитах, когато го видях вече да върви и да се държи както преди.
През цялото това време – около 90 мин - медальона беше под телцето му с работната страна към него.
Ходихме отново при ветеринаря към 13ч, за да прегледа и останалите котенца – той не можа да повярва на очите си, че само 2-3ч след като прегледа котето и предвид състоянието му преди и по време на предишния преглед (почти изцяло парализирано, с много ниска телесна температура) то не само че не е умряло, а си е съвсем здраво и по нищо не се различава от другите 3 като поведение и състояние.
Сега, вече 6ч след като се посъвзе нищо не напомня за проблема, който е имало.
Господ беше с него и чрез нас го спаси от смърт. Благодаря ти, Господи, че беше благосклонен към котенцето и ни показа пътя как да му помогнем.
Сигурна съм, че медальона ELIXIR имаше силна роля, заедно с млякото от гъбата и енергията, която му подавахме всички, за да може това мъничко телце да се пребори с отровата в организма си.
Замервали сме с радиестезия медалиона още когато си ги купихме – много е силен като енергия. Не го ползвам редовно обаче, тъй като нямам някакви конкретно изразени проблеми. Ползвала съм го може би около 5-6 пъти, когато ми е ставало лошо и съм усещала слабост, също и при болка – винаги ми е помагал.
Ще се радвам, ако този разказ би могъл да е полезен на някого по някакъв начин.
Ние в семейството получихме урока, че ако сме обединени в усилията си сме много силни. Както казва една хубава българска поговорка: „Сговорна дружина, планина повдига.”
Вярвам, че екипа на „Грийн Мастър” е една сговорна дружина, която ще повдигне много планини. Желая успех на всички по пътя, който са поели.
Приятели за последно - ще съм Ви много благодарна, ако ми помогнете да намерим домове на четиримата малки сладурковци. Макар, че след тая случка се привързах още повече към тях и съвсем няма да ми се разделя с котетата. Но нямаме начин да ги задържим за постоянно.
Поздрави,
Севастина
